Тепетата
В своята „Книга за пътешествията“ („Сеяхатнаме“) именитият турски писател и пътешественик от XVII век Евлия Челеби отбелязва: „Тук има девет синкави и стръмни тепета“. И макар сега да наричаме Пловдив – „Града на седемте тепета“, всъщност хълмовете на Пловдив са били девет. Някои от тях (Марково тепе и Каменица) са напълно разрушени поради каменоломна дейност, а за деветото „Лаута“ (поради отдалеченоста му и различния геоложки състав) все още се спори дали се причислява към другите. В момента Пловдив е разположен в подножието на шест сиенитни хълма.
Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив. Оттам произлиза римското име на Пловдив „Тримонциум“.
БУНАРДЖИК (Кренис – извор, Хълм на освободителите, хълма на Альоша)
Вторият по височина от хълмовете на Пловдив. Името „Бунарджик“ произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните извори. Официалното му име е „Хълм на освободителите“. Популярен е още и като Альоша, заради внушителната статуя – паметник на Съветската армия, издигната на върха след Втората световна война. На хълма се намира и руският паметник, открит през 1881 г. в чест на загиналите за освобождението на България от османско робство руски войни. В римско време е известен като „Хълма на Херкулес“ (на гръцки „Херакъл“), тъй като там имало голяма статуя и храм на митичния герой, почитан като бог. Някога там е имало древен римски некропол, а по-късно – турско гробище.
Намира се на запад от централната част на града. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен за природна забележителност през 1995 г. През годините хълмът е бил пряко или косвено подложен на човешко въздействие, в резултат на което първичната растителност е унищожена и много видове са изчезнали.
НЕБЕТ ТЕПЕ
Той е северната, най-висока част от Трихълмието, което дава и името му (на турски „невбет“ означава „стража“). Обявен е за паметник на културата от национално значение. При археологически проучвания тук са намерени останки от праисторическо селище, което през XII в. пр. Хр. прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Европа. Върху скалния връх са разкрити крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец. Най-старата част на крепостта е съградена от големи каменни блокове, поставени вдин върху друг без каквато и да е спойка т.нар. циклопски градеж. Запазени са и преправки на крепостта от времето на Юстиниан Велики (VI век); зидът се проследява в продължение на 25 метра и е с височина от 2,5 до 3 метра. Разкрит е и таен изход (потерна), от който – по засводен коридор със стълбище – се слиза под повърхността на скалистата урва надолу до самото подножие на хълма.
ТАКСИМ ТЕПЕ (Евмолпиев хълм)
Югозападната част на Трихълмието. Името му означава „разпределяне“, защото там са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после били отвеждани в различни посоки из Трихълмието. Предполага се, че в далечното минало само Таксимтепе е наричано с едно от първите имена на Пловдив – Евмолпиас, след това името е пренесено върху целия „висок град“ (акропол) на Трихълмието.
МАРКОВО ТЕПЕ
Намиращо се в непосредствена близост до Бунарджика, Марково тепе е седмото, вече напълно изчезнало, тепе на Пловдив. Градската управа решава да използва скалите му за направата на павета за улиците на Пловдив, поради което бавно е разрушавано от края на 19. до средата на 20. век. Сега на мястото на Марковия хълм се намира „замразен“ строеж на голяма обществено-търговска сграда.
Съществуват няколко легенди за името на Марково тепе. Според една от тях в далечни времена Крали Марко яздел коня си Шарколия край Пловдив, когато чул някъде в далечината вопли и ридания. Изкачил се на върха на висок хълм, огледал се и видял три синджира роби. Кипнал Крали Марко, извадил сабята си и пришпорил коня си. Конят скочил на един по-нисък хълм и от силния удар копитата му направили четири дупки в скалата, а коремът му – една по-голяма между тях. Тези дупки си личали на върха на хълма преди да бъде разрушен. Не е известно дали са били с естествен произход или следи от тракийско светилище.
КАМЕНИЦА
Каменица е осмото тепе на Пловдив. Изчезнало е напълно, тъй като от него години наред са отломявани камъни за строеж. По-рано мястото е наричано „Петровица“ или „Петрица“ (от гръцки „петрос“ – „камък“), а по-късно се налага името „Каменица тепе“. На негово място през 1882 г. е построена пивоварната фабрика „Каменица“.
ЛАУТА
Намиращото се в югоизточните покрайнини на града, между ж.к. „Тракия” и ж.п. линията за Бургас, възвишение Лаута тепе се смята за деветия хълм на Пловдив.