Тепетата
В своята „Книга за пътешествията“ („Сеяхатнаме“) именитият турски писател и пътешественик от XVII век Евлия Челеби отбелязва: „Тук има девет синкави и стръмни тепета“. И макар сега да наричаме Пловдив – „Града на седемте тепета“, всъщност хълмовете на Пловдив са били девет. Някои от тях (Марково тепе и Каменица) са напълно разрушени поради каменоломна дейност, а за деветото „Лаута“ (поради отдалеченоста му и различния геоложки състав) все още се спори дали се причислява към другите. В момента Пловдив е разположен в подножието на шест сиенитни хълма.
Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив. Оттам произлиза римското име на Пловдив „Тримонциум“.
ДЖЕНДЕМ ТЕПЕ (Кедрисос, Хълм на нимфите, Младежки хълм)
Най-високият от шестте запазени хълма на територията на Пловдив. Сегашното му име е Младежки хълм. Джендем тепе на турски означава „адски хълм“. В отделни източници името му е посочено и като Чикдем тепе – Минзухарен хълм, Джин тепе – Хълм на духовете, а още по-назад във времето – Хълм на нимфите дриади. В древността на върха му се е издигал голям храм на Аполон Кендрисийски – считан за покровител на града. Този храм оцелял до IV век, когато бива разрушен и на негово място е издигната християнска базилика. На един от склоновете на хълма е било разположено древното селише Кендрисос.
При археологически разкопки тук е разкрито селище от бронзовата епоха (IV-I хилядолетие преди новата ера), както и трикорабна раннохристиянска базилика от V-VI век. Югоизточните склонове на хълма са силно засегнати от дейността на дружество „Изида”, което добивало сиенит от 1907 г. до 1932 г.
Южната му част е обявена още през 1970 г. за защитена територия. Целта на обявяването е запазване на естествено находище на редки за нашата флора растителни видове, между които и българските и балкански реликтни ендемити, четинеста звъника, подуточашково клинавче, румелийска жълтуга. През 1995 г. площта на природната забележителност е увеличена и обхваща почти цялата му територия. Младежкият хълм се отличава от другите хълмове с богатството си на редки и защитени растителни видове и съобщества, които могат да бъдат отнесени към първичната флора на пловдивските тепета.
БУНАРДЖИК (Кренис – извор, Хълм на освободителите, хълма на Альоша)
Вторият по височина от хълмовете на Пловдив. Името „Бунарджик“ произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните извори. Официалното му име е „Хълм на освободителите“. Популярен е още и като Альоша, заради внушителната статуя – паметник на Съветската армия, издигната на върха след Втората световна война. На хълма се намира и руският паметник, открит през 1881 г. в чест на загиналите за освобождението на България от османско робство руски войни. В римско време е известен като „Хълма на Херкулес“ (на гръцки „Херакъл“), тъй като там имало голяма статуя и храм на митичния герой, почитан като бог. Някога там е имало древен римски некропол, а по-късно – турско гробище.
Намира се на запад от централната част на града. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен за природна забележителност през 1995 г. През годините хълмът е бил пряко или косвено подложен на човешко въздействие, в резултат на което първичната растителност е унищожена и много видове са изчезнали.
САХАТ ТЕПЕ (Данов хълм)
Намира се в самия център на Пловдив. Нарича се така заради прочутата часовникова кула, построена в края на XVI или в началото на XVII век, която и до днес отбелява с камбанен звън всеки кръгъл час. Известен е още като хълм на любовта или Венерин хълм – през римско време там се издигал величествен храм на Венера. Официално се именува Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов, който е бил кмет на Пловдив. На тепето се намира Радио-телевизионната кула на града.
Според някои древногръцки географи и историци хълмът (заедно с някогашното селище върху него) е наричан Колиби или Каливи – по името на тракийското племе каливлити. Дори се предполага, че Филип Македонски завладява именно селището Колиби, след което „въздига и украсява“ неговия акропол на близкото Трихълмие. В две свои речи от 334 г. преди Хр. атинският оратор Демостен напомня с упрек, че Филип II завоюва най-хубавите и удобни места, като укрепва градовете, сред които е и Колиби. Според Петко Славейков (който се позовава на проучванията на Георгиос Цукалас – един от по-късните летописци на града) това е най-старото име на Пловдив. Ако се съди по запазените до края на XIX век названия „Цариградска врата“ и „Станимашка врата“, както и по останалите следи от крепост в южното подножие на Сахаттепе, може да се приеме твърдението, че и този хълм град е бил обграден със стена, разрушена (също според Георгиос Цукалас) при нашествието на българите през 1210 г.
НЕБЕТ ТЕПЕ
Той е северната, най-висока част от Трихълмието, което дава и името му (на турски „невбет“ означава „стража“). Обявен е за паметник на културата от национално значение. При археологически проучвания тук са намерени останки от праисторическо селище, което през XII в. пр. Хр. прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Европа. Върху скалния връх са разкрити крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец. Най-старата част на крепостта е съградена от големи каменни блокове, поставени вдин върху друг без каквато и да е спойка т.нар. циклопски градеж. Запазени са и преправки на крепостта от времето на Юстиниан Велики (VI век); зидът се проследява в продължение на 25 метра и е с височина от 2,5 до 3 метра. Разкрит е и таен изход (потерна), от който – по засводен коридор със стълбище – се слиза под повърхността на скалистата урва надолу до самото подножие на хълма.
ДЖАМБАЗ ТЕПЕ (Орфеев хълм)
Югоизточната част на Трихълмието. В южното му подножие се намира Античният амфитеатър. В древността на хълма се издигал храмът на Аполон – бог на слънцето и музиката.
„Джамбаз тепе“ означава на турски „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток.
ТАКСИМ ТЕПЕ (Евмолпиев хълм)
Югозападната част на Трихълмието. Името му означава „разпределяне“, защото там са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после били отвеждани в различни посоки из Трихълмието. Предполага се, че в далечното минало само Таксимтепе е наричано с едно от първите имена на Пловдив – Евмолпиас, след това името е пренесено върху целия „висок град“ (акропол) на Трихълмието.
МАРКОВО ТЕПЕ
Намиращо се в непосредствена близост до Бунарджика, Марково тепе е седмото, вече напълно изчезнало, тепе на Пловдив. Градската управа решава да използва скалите му за направата на павета за улиците на Пловдив, поради което бавно е разрушавано от края на 19. до средата на 20. век. Сега на мястото на Марковия хълм се намира „замразен“ строеж на голяма обществено-търговска сграда.
Съществуват няколко легенди за името на Марково тепе. Според една от тях в далечни времена Крали Марко яздел коня си Шарколия край Пловдив, когато чул някъде в далечината вопли и ридания. Изкачил се на върха на висок хълм, огледал се и видял три синджира роби. Кипнал Крали Марко, извадил сабята си и пришпорил коня си. Конят скочил на един по-нисък хълм и от силния удар копитата му направили четири дупки в скалата, а коремът му – една по-голяма между тях. Тези дупки си личали на върха на хълма преди да бъде разрушен. Не е известно дали са били с естествен произход или следи от тракийско светилище.
КАМЕНИЦА
Каменица е осмото тепе на Пловдив. Изчезнало е напълно, тъй като от него години наред са отломявани камъни за строеж. По-рано мястото е наричано „Петровица“ или „Петрица“ (от гръцки „петрос“ – „камък“), а по-късно се налага името „Каменица тепе“. На негово място през 1882 г. е построена пивоварната фабрика „Каменица“.
ЛАУТА
Намиращото се в югоизточните покрайнини на града, между ж.к. „Тракия” и ж.п. линията за Бургас, възвишение Лаута тепе се смята за деветия хълм на Пловдив.